Най-ранният документ за празнуване на Нова година е отпреди 4000 години. Той е от древна Месопотамия и сочи, че по онова време първият ден на годината - Акиту - е бил отбелязван във Вавилон с новолунието, най-близко до пролетното равноденствие, а в Асирия - съответно до есенното. Гърците най-напред започват да свързват началото на годината със зимното слънцестоене (21-24 декември) - от V век пр. Хр. За римляните пък новата година е започвала от 1 април. Тогава встъпвали в длъжност новоизбраните консули. Но през 153 г. пр. Хр. избухва голямо въстание против римската власт в Иберия (днешна Испания). Това налага консулите, които са били и главнокомандващи армията, да заемат постовете си предсрочно - на 1 януари. Този прецедент се превръща в традиция. Така месецът, посветен на двуликия бог Янус, измества април от първото място в календара. С въведения през 45 г. пр. Хр. Юлиански календар промяната вече е окончателна. Налагането на християнството през IV век не променя нещата, доколкото датата на Рождество Христово - 25 декември, е съвсем близка до 1 януари. А на първи април започва да се празнува “лъжливата” нова година и постепенно този ден се превръща в празник на шегите и смеха.

В Египет е създаден най-древният календар - в Хелиополис в 4241 г. пр. н. е. Годината в него е разделена на 12 месеца и наброява 365 дни. В него новата година започва през юли - месеца на разливането на Нил. Този календар бил използван в Египет до въвеждането на Юлианския през 26 г. пр. н. е.

Китайците съставили свой календар през 2700 г. пр. н. е. Едва 3000 г. по-късно те приели, че годината има 365 и половина дни. От 1949 г. в Китай се използва Григорианският календар, но и сега в някои области продължават да си служат с цикличния, според който новогодишните тържества, наричани Празник на пролетта, траят 3 дни и се честват през февруари.

Гръцката Нова година е наричана олимпийска. Месец юли на 776 г. пр. н. е. бил времето не само на първата олимпиада, но и началото на новата система на измерване на времето.
Годината започвала през юли, но в объркания гръцки календар това можело да се случи и през друг месец. Днес обаче новогодишните бутилки шампанско в Атина гърмят на 1 януари.

Римляните поставили свое начало на летоброенето още при основаването на Рим. През 46 г. пр. н. е. по нареждане на Юлий Цезар в този календар направили реформа - било прието, че годината се състои от 365 дни и 6 часа. Новата година трябвало да се чества на 1 януари, но самите тържества започвали от 17 декември и траели 2 седмици. През 1582 г. Юлианският календар бил заместен с Григорианския. (Тази реформа била извършена от папа Григорий XIII.) Според него Нова година се празнува на 1 януари.

Японският календар е древен. Според него всяка година преминава под знака на различен зодиакален символ: тигър, кон, заек, плъх, куче и т, н., общо 12 символа. Новогодишният празник в Япония трае от 30 декември до 3 януари и се отбелязва с 108 камбанни удара.

В индийския календар били определени около 20 различни изходни дати, между които и датата на смъртта на Буда. През 1952 г. специална комисия създала нов календар. Продължителността му съответства на тропическата година и обикновено наброява 365 дни, а през високосните години - 366 дни. Новата година започва на 22 март, а високосната - на 21 март.

Виетнамската Нова година, наричана празник Тет, се празнува според лунния календар. Всеки месец по този календар започва от вечерта, когато отново се покаже лунният сърп. Годината наброява 354 дни, а началото на лунната година в продължение на 33 години преминава поредно през всички годишни времена.

Арабският календар е напълно непонятен за нас. Той започва от 16 юли („преселването” на Мохамед). Затова Нова година трябва да се празнува непременно през юли, но невинаги този празник съвпада с началото на календарната година. Арабският календар е свързан с лунната година, която е с 11 дни по-къса от слънчевата. Затова Нова година започва най-различно.

Григорианският календар, действащ днес в повечето страни, също не е съвършен. Към ООН съществува специална комисия - от години вече, натоварена с неговото усъвършенстване. Един от изработените проекти е годината да бъде съставена от 13 месеца от по 28 дни и да има 2 дни без дата, предназначени за честването на международни празници.

Източноправославни честват раждането на Спасителя

Коледа е празник, който не свършва изведнъж. Поне така е в православния свят. Тази вечер стотици милиони хора в Русия, Украйна, Беларус, Грузия, Сърбия, Черна гора, Македония, също така и техните сънародници, живеещи в различни точки на планетата, отново ще седнат край постната трапеза в очакване на радостната вест за раждането на Спасителя.
Разминаването в датите на отбелязването на църковните празници не е свързано с някакви канонични различия, а е въпрос на астрономия и административни решения. През 1583 г. папа Грегорий ХIII коригира Юлианския календар, който вече е “избързал” с цели 11 дни. Скоро реформата е възприета в целия католически и протестантски свят.
В България Грегорианският вариант е въведен през 1916 г. поради необходимостта от синхрон във времето с немските и австро-унгарските ни съюзници през Първата световна война. Тогава след 31 март веднага следва 14 април, защото междувременно са се събрали още два дни разлика.
Българската, румънската и гръцката православна църква възприемат Грегорианския календар през 1968 г. (изключение e само великденският празничен цикъл). За това “предателство” и до днес се отправят упреци към Българската православна църква от по-консервативните вярващи и духовници. Тогавашният Свети синод, начело с патриарх Кирил обаче е взел далновидно решение - да празнуваме Рождество с по-голямата част от християнския свят. А и наистина не е християнско да се измъчват вярващите, като посрещат Нова година на постна трапеза. Останалите православни църкви продължават да следват Юлианския календар.

източник: http://gotvarstvo.georgievi.net