Ладуване, Дайлада, Тайлада, Топене на пръстени

е народен обичай, изпълняван на Стефановден от девойки. Названието е от припева- обръщение, който се повтаря в песенния съпровод: "Ой ладо, ладо, момиче младо". Ладуването е колективно гадаене за женитба.

Срещу празника момите донасят от извора или от кладенеца мълчана вода в нов бял бакър, в който топят пръстените или китките си с привързан на тях белег - пръстен, гривна, обеца и пр. Покритото с червено було (или бяла кърпа) котле оставят през нощта под трендафил или овощно дръвче. Сутринта една от момите, облеченa като булка, вади пръстените и китките, а останалите пеят кратки песни-припевки ("ладанки"). С тях те наричат за близка или по-далечна женитба, за щастие в брака, социално положение и качества на бъдещия жених.

Песента-наричане е призвана чрез магията на словото да осигури сбъдването на надеждата и съкровената мечта за щастлив семеен живот.

Ладуването на Стефановден е характерно за Средна и Северна България, Средна гора и отделни райони в Западна България.